Обществените поръчки: инструмент за развитие на градската среда
Обществените поръчки са сериозен фактор за оцеляването и развитието на малкия и средния бизнес, особено във времена на икономическа нестабилност. При липса на достатъчно частни инвеститори, които да наливат свеж капитал, поддържащ функциите на бизнеса (включително и на проектантския), фирмите се обръщат към обществените поръчки, които обаче, никога не са били работещо решение за проектантите. Не само това, обществените поръчки и нормативната уредба в България като цяло никога не са били работещо решение за качествено и устойчиво развитие на градската среда.
Планирането и развитието на градската среда е от край време неглижиран фактор при формирането на жизнения стандарт. А с оглед правилното ѝ функциониране и развитие, критично важно е да бъдат следвани елементарни добри практики от самото начало на процесите, свързани с нея. Или иначе казано – обществените поръчки, като инструмент за възлагане проектирането на елементи от градската среда, да бъдат достатъчно прозрачни и добре работещи процедури за избор на възможно най-качествените решения (екипи). Към момента това не може да се случи основно поради два големи недостатъка в нормативната уредба.
Къде са проблемите
1. Съществува възможност за законно добавяне на дискриминационни изисквания към участниците при съставянето на обществените поръчки. Като пример може да бъде дадена обществена поръчка за реконструкция на зоологическа градина с изисквания към участниците задължително да са проектирали зоологическа градина (или реконструкция на такава) в рамките на предходните 3 години. Тъй като не са много реконструираните или новопостроени зоологически градини в България в последните 3 години, такова условие рязко ограничава броя възможни кандидати и автоматично отстранява всички правоспособни български архитекти от конкретната процедура, независимо, че образованието им и заплатеният членски внос в КАБ им позволяват да проектират сгради, съоръжения и реконструкции от много широк спектър. На практика изискването за доказване на опит при обществените поръчки се е превърнало в инструмент за манипулирането им и за тясното им насочване към определени лица.
2. Далеч по-генерален проблем е провеждането на архитектурни и градоустройствени конкурси. Конкурсите са най-логичното и естествено начало на какъвто и да било процес, свързан с креативност, функционланост, утилитарност, устойчивост и прочее характерни особености на архитектурната и градска среда, неподлежащи на преценка по критерий “най-ниска цена”, какъвто е масовият случай в момента при обществените поръчки. Най-правилното и логично решение за бъдещото развитие на градската среда и елементи от нея с особено обществено значение, е да бъдат провеждани конкурси за това. В самия Закон за обществените поръчки има специална глава (осма), която е посветена на конкурсите. Както има и специална Наредба за провеждането на конкурси в устройственото планиране и инвестиционното проектиране. Но никъде на нито едно място в който и да било от двата документа (нито в друг закон, например ЗУТ), не записано, че провеждането на конкурси е задължителна част от процедурите по възлагане на обществени поръчки. Липсата на такива текстове свежда провеждането на конкурси до едно чисто пожелателно мероприятие. А и без друго в последните години се правят опити конкурсите да бъдат омаскарени като пречеща, спъваща процедурите и следователно – излишна фаза.
Какво може да се направи
Неизбежно, решенията и на двата горни проблема преминават през законодателни промени. Необходимо е въвеждането на конкретни допълнителни текстове в някои закони, за да станат обществените поръчки достъпна територия за широк кръг проектанти, както и добре работещ инструмент за развитие на градската среда.
Необходимо е въвеждането на текстове, забраняващи дискриминационните изисквания в обществените поръчки. Да няма възможност за тясно специфициране на изискванията по отношение опита от предишни поръчки; за доказване на опит да важат изготвени проекти от широк спектър. Например за обществена поръчка за проектиране на административна сграда на някоя държавна агенция, да не е задължително условие кандидатстващите да са проектирали административна сграда конкретно на държавна агенция, а каквато и да е административна сграда. По този начин се запазва изискването за доказване на опит и едновременно с това се разширява кръгът от възможни кандидатстващи; дискриминационният фактор се премахва.
В ЗУТ или ЗОП да бъде въведен текст, който задължава организаторите на обществени поръчки да провеждат архитектурни конкурси за обществено значими сгради (и зони). За да се избегне субективният фактор и интерпретацията на понятието “обществено значими сгради”, следва да бъдат описани (дали в самия закон или в приложение към него) всички типове сгради, които представляват обществено значими елементи и важни части от градската среда. Такива сгради са например стадионите, спортните зали, сградите на културата (музеи, изложбени зали, театри и т.н.), държавни и общински административни сгради, транспортните сгради (гари, метро-станции), сградите-паметници на културата. В градоустройствено отношение обществено значими елементи са ОУП-овете на градовете, централните им зони, центровете на големите крайни квартали, площадите, парковете, кварталните градини и паркове и тн. Необходимо е и въвеждане на текст, който придава задължителен характер на резултатите от конкурсите – с първопремирания участник задължително се сключва договор за пълно проектиране.
Какво ще се постигне
Либерализирането на обществените поръчки чрез такъв тип поправки ще доведе до много позитиви, но най-важният измежду тях е, че ще се създаде прозрачност около избора на най-качествените решения и екипи; възможност за избор между решения, а не само между сухи оферти с цифри. Градската среда не е цифри, тя е основен фактор при формирането на стандарта на живот. По-качествени решения за градската среда означава по-висок стандарт на живот.