Обществени обсъждания за централна градска част на София. Размиване на отговорностите и “туширане” на недоволството.
През последния месец бяха проведени няколко обществени обсъждания за проектите на централната градска част на София. Бяха отправени многобройни критики към проектантите и администрацията, включително, че изготвените проекти цялостно са неадекватни, че са нелогични и незачитащи съществуващата среда, а и че цялата процедура е опорочена от самото начало. За пореден път се създаде впечатление, че обществените обсъждания са предимно инструмент за туширане на недоволство и създаване на изкуствено усещане за прозрачност.
Целта всъщност на обществените обсъждания е именно допитване до обществото, да си каже обществото думата по отношение въпроси, засягащи неговото добруване, а в конкретния случай – за развитието на градски пространства от първостепенна важност. Да се обсъди с обществото става ли това, което е направено, или не става. Харесва ли се, приема ли се, има ли забележки, пропуски, недомислици и ако има – могат ли да бъдат коригирани изобщо.
И тъй като не всички осъзнават, че т.нар. обществено обсъждане е повече илюзия, отколкото реалност, повечето хора наистина вярват, че с тях се обсъжда, че цялата церемония е в тяхно име и затова питат, предлагат, изказват неодобрение. Толкова много неща не бяха одобрени от хората в конкретния случай, че се появиха изказвания от администрацията от типа “като не ви харесва, кажете какво ви харесва… като няма да е това, предложете на негово място какво да е”. Което е и разковничето на проблема: обществото трябва да бъде питано “какво да бъде”, и то на етап задание, а не на етап готов проект. Когато има готов проект, обществото се пита “харесва ли ви” и ако отговорът е “не”, то следващият въпрос е “ще ви хареса ли, ако го поправим” или по-скоро “можем ли да го поправим така, че да ви хареса” и ако отново отговорът е “не”, тогава остава единственият (риторичен) въпрос “как стигнахме дотук”.
Вместо това обаче на обществото се сервира в прав текст, че такива обществени обсъждания имат чисто консултативен характер, а после администрацията, в ролята на възложител, ще вземе решение какво да приеме и какво – не. А обществото се приземи тежко в момента, в който си даде сметка, че всичко е решено отдавна, още на етап задание, преди да бъде обявен дори конкурсът за тези централни градски зони.
Критично важно е при обществените поръчки и конкурси да бъде премахната тази порочната пркатика на “вкарване в коловоз” от самото начало, така че колкото повече процедурата напредва, толкова повече да няма място за мърдане и всякакви критики да могат да бъдат парирани съвсем законно посредством действаща нормативна уредба и вече гласувани и приети решения. Необходима е по-голяма прозрачност на процедурите и обществени обсъждания преди съставяне на заданията за тях. Както е необходима и по-голяма обществена ангажираност с проблематиката на градската среда, за да се избегне моментът, в който ще е твърде късно да се каже “не”. Както в конкретния случай.