Проектът развива комплекс от девет самостоятелни къщи от висок клас върху силно наклонен терен в София. Основната задача беше всяка къща да получи панорамна гледка към града, собствено външно пространство и достатъчно уединение, без комплексът да създава усещане за прекомерна гъстота.
Тип: Затворен жилищен комплекс
Локация: София
Площ на терена: 5 дка
Брой къщи: 9
РЗП на къща: 300–350 кв.м
Общо РЗП: 3000 кв.м
Типологии: 5 типа къщи
Индивидуални дворове: около 100–120 кв.м, плюс допълнителни площи около и пред къщите
Паркиране: 1 гараж и 1 външно паркомясто към всяка къща
Терен: около 15 м денивелация и приблизително 23% среден наклон
Обхват: Цялостно проектиране по всички специалности
Проектиране: 2022–2023
Водещ проектант и архитект на къщите: арх. Виктор Чолаков
Проектантски екип: Архитектурно студио „Чолаков–Гонгалов“
Първоначалното инвестиционно намерение предвиждаше десет по-малки типови къщи. Анализът на терена и търсения висок клас показа, че подобна схема би довела до прекомерна гъстота, ограничени външни пространства и усещане за механично повторение – характеристики, които биха понижили възприеманата стойност и биха затруднили пазарното позициониране на комплекса.
Предложихме броят на къщите да бъде намален от десет на девет и разработихме пет различни типологии – А, Б, В, Г и Д. Така всяка къща получава по-добри пропорции, повече пространство около себе си и собствен архитектурен характер, а комплексът запазва единен и разпознаваем образ.
Решението не води непременно до съществено намаляване на общото РЗП. Десет къщи по около 280 кв.м биха дали приблизително 2 800 кв.м, докато девет къщи с площ 300–350 кв.м формират ориентировъчно между 2 700 и 3 150 кв.м.
Общият обем остава съпоставим, но жилищният продукт става по-просторен, по-отличим и по-подходящ за позициониране във високия клас.
Теренът има около 15 метра денивелация между горната и долната си граница, което съответства на приблизително 23% среден наклон. Това усложнява достъпа, нивелирането на индивидуалните дворове, изграждането на обслужващата инфраструктура и управлението на дъждовните води.
Същевременно релефът създава ключово предимство: при подходящо разполагане всички къщи могат да бъдат ориентирани към панорамата на София, без по-ниските редове да закриват гледката на разположените по-високо жилища. Градоустройствената композиция следва естествената геометрия на склона и превръща денивелацията в основен елемент на концепцията.
Основен приоритет беше едновременно да осигурим открита гледка към града и да ограничим пряката видимост между съседните дневни, веранди и дворове. Остъклените части и основните външни пространства са ориентирани преимуществено на изток към панорамата.
Към съседните имоти са развити по-плътни фасадни участъци, които ограничават визуалния контакт и предпазват външните пространства от неблагоприятните северни ветрове.
Петте типологии използват общ съвременен архитектурен език, изчистени геометрични форми и единна палитра от материали.
Разликите във формообразуването и детайлите дават индивидуалност на отделните къщи, без да нарушават цялостния образ на комплекса.
Достъпът до къщите е от високата страна на терена. Вместо традиционната схема с дневна зона на долното ниво и спални над нея, функцията е развита надолу по склона. Дневният тракт е разположен на входното ниво – приблизително три метра над източната част на прилежащия терен – което осигурява по-широка панорамна гледка от основното жилищно пространство.
Спалните са на долното ниво и имат непосредствен излаз към индивидуалния двор. Дневната е свързана с панорамна веранда, от която външно стълбище води към градината. Така релефът не просто е преодолян, а е използван за подобряване на гледките и връзката между интериора и външните пространства.
Всяка къща разполага с индивидуален двор от около 100–120 кв.м, допълнен от площи около и пред сградата. Към всяко жилище са предвидени гараж за един автомобил и едно външно паркомясто.
На покрива е развита голяма използваема тераса със санитарно помещение на същото ниво и възможност за джакузи, барбекю, зона за хранене и места за отдих. По този начин покривът се превръща в допълнително частно външно пространство и отличителна характеристика на жилищния продукт.
След изграждането на обслужващата улица, подпорните стени и индивидуално заравнените дворове естествено преминаващите по склона води трябва да бъдат контролирано събрани и управлявани в границите на комплекса. Допълнително ограничение е липсата на канализационна мрежа в района.
Проектното решение предвижда дъждовните води да се отвеждат към подземни резервоари в ниската част на имота и впоследствие да се използват за напояване на озеленените площи. Архитектурната концепция, вертикалната планировка, подпорните съоръжения и инженерната инфраструктура са разработени като взаимносвързана система.
Съпоставимо общо РЗП при по-малък брой, но по-просторни и по-добре позиционирани къщи;
Пет типологии, които ограничават усещането за типов комплекс;
Панорамна гледка и защитено външно пространство за всяко жилище;
По-добър баланс между плътност, уединение и качество на средата;
Големи покривни тераси като допълнителна пазарна характеристика;
Единен архитектурен образ, който запазва разпознаваемостта на целия комплекс;
Координирано решение на градоустройствените, архитектурните и инженерните ограничения.
Резултатът е комплекс от девет индивидуално разпознаваеми, но архитектурно свързани къщи, при който ограниченията на терена са превърнати в основни предимства на жилищния продукт.