Вдигането на глобата не е решение на проблема с паркирането по тротоарите
Предложението за вдигане на глобата за неправилно паркиране по тротоари и градинки на 200 лв беше прието наскоро на първо четене в парламента. С тази идея се прави опит за решаване на проблемите на общините, тъй като сегашната глоба не стряска нарушителите и автомобилите се паркират навсякъде. Проблемът е във всички столични квартали – и в идеалния център, и в широкия център, и дори в Младост, Дружба и Люлин, където би следвало да има предостатъчно място за паркиране. За съжаление обаче, вдигането на глобите няма да разреши проблема с паркирането по никакъв начин, най-много в бюджета на общините да влязат малко повече средства от завишените глоби.
Къде се корени проблемът
Навремето, още в годините на соц-а, при бурното разрастване на столицата, инфраструктурата (включително улици и места за паркиране) е преоразмерявана 1,5 пъти спрямо тогавашните нужди. За последните 25 години обаче, населението на столицата се е увеличило повече от 2 пъти (а автопаркът – в много повече пъти!), което означава, че София се задъхва тежко в инфраструктурно отношение. Според сегашните норми за новопостроени жилищни сгради например, задължително трябва да бъдат осигурени 110% парко-места спрямо броя на апартаментите. Тоест ако има 20 апартамента – задължително 22 парко-места. Отделно – за търговски обекти в приземните етажи ако има такива. Тази нормативна уредба е базирана върху реални проучвания за необходимостта от парко-места. Тя е де факто меродавна както за нови, така и за съществуващи сгради, макар де юре да не се отнася към заварено положение.
Ако бъде взет за пример един стандартен 8-етажен панелен блок с 4 входа, в който има общо около 90-100 апартамента, около него трябва да се намират и стотина места за паркиране. А такива просто няма.
В големите жилищни квартали паркирането не е уредено по абсолютно никакъв начин от общините, специално направените парко-места са извънредно малко и хората паркират където намерят – по улиците, по тротоарите, в зелените площи, в платените паркинги (които също са пълни). Далеч не е вярно твърдението, че платените паркинги стоят празни, защото всички искат да си паркират “под прозореца” безплатно. Въпросът е редно ли е всички, които имат автомобили, да бъдат принуждавани да ползват платени паркинги, чиито такси в жилищните квартали са 50-100 лв/месец, което е 600-1000 лв годишно? За сравнение – за живущите в централните градски части (в синя и зелена зони) таксите за локално паркиране са 10-15 лв на месец, което е 100-150 лв на година. Получава се парадокс, в който собствениците на автомобили, които няма къде да паркират, са принудени да търсят услугите на платените паркинги и да плащат в пъти повече, отколкото собствениците на автомобили в централните градски части.
Какво е решението
Такъв дълбок инфраструктурен проблем не може да бъде опростен, чрез свеждането му само до “нарушител” и “глоба”, а е нужно ситуацията да бъде анализирана и разбрана от всички гледни точки – и на пешеходеца, и на шофьора, и на администратора.
Преди да бъдат вдигнати глобите, трябва първо общините да осигурят достатъчно места за паркиране в близост до жилищните сгради. В жилищните квартали има много пустеещи пощи, част от които отдавна са предвидени за парко-места, но не са изпълнени. Това, което трябва да се направи, е да се предприемат мерки за изграждането на парко-площи – отделяне на ивици, достатъчни за паркиране покрай уличните платна и разграничаване от зелените площи с високи бордюри, колчета, живи плетове и други елементи, за да бъде предотвратен достъпът на автомобили навътре към зелените площи и градинките. След което вдигането на глобата за неправилно паркиране би имала истински смисъл – да се глобяват само недобросъвестните нарушители, а не собственици на автомобили, които физически няма къде да паркират.