Въпреки че архитекти и граждани не еднократно искаха отстраняването на арх. Диков, години наред той отказваше да напусне поста и у обществото постепенно се оформи усещането, че е недосегаем. Арх. Диков в последните години се превърна в една от най-ненавижданите обществени личности поради редица действия, погазващи принципите на конкурсното начало и несъобразяване с общественото мнение и това на гилдията.[/vc_column_text]
Голяма част от запознатите с работата му тълкуваха действията и решенията му като обслужване на интереси на обръч от фирми. Това в даден момент стана сериозна пречка за управляващата партия и имиджа ѝ пред обществото.
Оставката на арх. Диков не бива да бъде повод за прибързана радост; предстои не по-малко важно решение – кой ще заеме неговия пост от догодина. От това решение ще зависи до голяма степен по-нататъшното развитие на столицата в градоустройствено отношение. Не е възможно устойчиво развитие, ако не се премахнат някои порочни практики, провеждани по времето на управлението на досегашния главен архитект – опорочаването на архитектурни и градоустройствени конкурси, пародиите на обществени обсъждания и най-вече липсата на отговорност.
Критично важно е да се въведе механизъм за отзоваване на главния архитект, например от съсловните организации. Експертите в тези организации са достатъчно добре подготвени, за да оценяват работата на главния архитект и да искат оставката му при необходимост.
Целия коментар можете да прочетете в Дневник